Зърнените борси и пазари продължиха колебливото си развитие през периода, поради тежките логистични предизвикателства, фиксинга на еврото и долара и масовите протести. Световните анализи говорят, че европейското вътрешно потребление е на ниски нива, вносът от Украйна е огромен а международният пазар е депресиран, както поради липсата на ново търсене, така и под силния натиск на черноморски произход.
Нямаш време да прочетеш целия обзор? Ето най-важното, което трябва да знаеш:
Отново на протест – след като предложението на Денков не бе прието, още на другия ден фермерите преминаха към протести, докато премиерът омаловажи техните искания, съзирайки тенденциозност в действията им, дни преди ротацията на кабинета.
Прогнози за руската реколта – анализаторите от SovEcon увеличиха прогнозата си за реколтата от руска пшеница за 2024-25 г. с 0,9 милиона тона до 92,2 милиона тона, отразявайки благоприятните метеорологични условия за развитието на зимната пшеница.
САЩ гледат към нови пазари – търговията преминава през пореден спад, дължащ се на доларовият индекс и слабото китайско търсене (в навечерието на тяхната Нова година). Това, в допълнение към други фактори накара страната да се фокусира сериозно върху сектора.
Проблемите в сектора – според Джоузеф Глаубер, старши научен сътрудник в Международния изследователски институт за хранителна политика, Украйна е едната част от проблема. Той вижда другата част в общата европейска политика, която не се опитва да реши кризите в сектора, а се ръководи от лобистки и финансови интереси.
В България, срещите между представители на сектора и правителството не доведоха до нищо градивно. За момента липсва конкретика, а предложенията на МС продължават да засилват разделението между зърнопроизводители и останалите подсектори.
Денков обяви предложението на МС и обясни, че подпомагането ще бъде разделено между 2 подсектора – единият, свързан със зърнопроизводството, а другият с мляко, месо, плодове, зеленчуци, мед, маслодайна роза, лозя. „За двата са предложени различни подходи, тъй като има особености“, обясни Денков.
Часове по-късно предложението му бе отхвърлено от фермерите, които още на другия ден преминаха към протести, докато премиерът омаловажи техните искания, съзирайки тенденциозност в действията им, дни преди ротацията на кабинета.
Дали оставката на земеделския министър Кирил Вътев ще падне, предстои да разберем в следващите дни, но фермерското недоволство се оказа „спасителен пояс“ за кабинета от неудобната тема, свързана с командировката в САЩ ,която прикова медийният интерес.
В Черноморския регион, Москва обяви, че мито върху износа на пшеница ще бъде повишено до 3804,6 рубли (41,3 долара) за тон от 7 февруари 2024 г., спрямо сегашната ставка от 3630,9 рубли (40,2 долара) за тон, по данни на земеделското министерство.
Митото за ечемика ще бъде 827 рубли (9,1 долара) за тон, а налогът върху царевицата ще се понижи до 1339,8 рубли (14,73 долара), спрямо досегашните 1431,7 рубли (15,98 долара) за тон.
Ставката на експортното мито за пшеницата е изчислена при индикативна цена от 251,1 долара за тон, за ечемика - 190,9 долара за тон, за царевицата - 199,1 долара за тон.
Анализаторите на черноморския пазар от SovEcon увеличиха прогнозата си за реколтата от руска пшеница за 2024-25 г. с 0,9 милиона тона до 92,2 милиона тона, отразявайки благоприятните метеорологични условия за развитието на зимната пшеница.
От началото на януари, валежите в основните райони на зимните култури са били два пъти повече от нормата, в резултат на което дълбочината на снега достига от 10 cм на юг, 30 cм в централния и до 50 см в района на Волга.
В актуализацията се отбелязва, че ако няма значителни метеорологични аномалии, тези положителни перспективи за руската реколта може да започнат да оказват натиск върху световните цени около края на първото тримесечие за 2024.
Що се отнася до ценовата ситуация на пазара, коментар направи и Елена Тюрина, директор на аналитичния отдел в Руския зърнен съюз. Тя каза, че цените на руската пшеница в момента са около 247 долара за тон. „Нямаше разлика спрямо европейската пшеница през януари, което също може да се отрази на обема на доставките“, каза тя и припомни, че през декември миналата година разликата е била близо 10-12 долара на тон.
На Стария континент, възходящите ревизии при вноса и производството на мека пшеница и прогнозата за крайните запаси на Европейския съюз, бяха повишени в месечните данни за търсене и предлагане на Европейската комисия, съобщи Ройтерс.
Комисията прогнозира запаси от мека пшеница на 19,1 милиона тона в края на пазарната 2023-24 г. Въпреки, че това е повишение спрямо оценката от миналия месец (18,4 милиона тона), те остават под нивата от миналия сезон (19,4 милиона тона).
Докладът предвижда производство на мека пшеница в ЕС до 125,9 милиона тона за 2023-24 г., което е с 200 000 тона повече от прогнозата през декември и малко над 125,8 милиона тона през 2022-23 г.
Прогнозата за внос на мека пшеница за 2023-24 г. беше увеличена до 7 милиона тона, което е с 500 000 тона повече от миналия месец, въпреки че обемът ще остане доста под 9,6 милиона тона през 2022-2023 г. Износът е прогнозиран на 31 милиона тона, което е спад от 32,68 милиона тона през миналия сезон.
Прогнозата на Комисията за 2023-24 г., касаеща производството на ечемик беше леко повишена до 47,4 милиона тона, но и новата цифра все още представлява 12-годишно дъно.
Прогнозата за реколтата от царевица остава непроменена спрямо декември на 61,4 милиона тона, докато износът е намален с 300 000 тона до 4,5 милиона тона. Вносът беше прогнозиран на 19 милиона тона.
Зад океана, търговията преминава през пореден спад, дължащ се на доларовият индекс и слабото китайско търсене (в навечерието на тяхната Нова година). Това, в допълнение към други фактори накара страната да се фокусира сериозно върху сектора.
„Диверсификацията на пазара в наш основен приоритет“, каза Алексис Тейлър, заместник-секретар по търговията и външните селскостопански въпроси към Министерството на земеделието на САЩ (USDA).
„Искаме да насърчим диверсификацията на пазара и да помогнем на нашата индустрия да проучи какви други пазари могат да бъдат усвоени“, каза тя, припомняйки, че USDA обяви през октомври 1,2 милиарда долара ново финансиране по Регионалната програма за насърчаване на селското стопанство.
Някои области, в които USDA вижда възможности за растеж, включват Африка, Латинска Америка, Близкия изток, Южна и Югоизточна Азия.
Световните борси
Фючърсни пазари (не физически) към 6 февруари
Всички цени са в съответната държавна валута на тон и приравнени към български лев.
$ 1 = 1,81921 лв
£ 1 = 2,29091 лв
€ 1 = 1,95583 лв
| Пшеница | |||
| Дата |
Чикаго март 2024 (цена/тон) |
Лондон март 2024 (цена/тон) |
Париж март 2024 (цена/тон) |
| 31 януари |
$ 218,69 (397,84 лв.) |
£ 169,60 (388,54 лв.) |
€ 211,00 (412,68 лв.) |
| 1 февруари |
$ 220,99 (402,03 лв.) |
£ 168,45 (385,90 лв.) |
€ 212,00 (414,64 лв.) |
| 2 февруари |
$ 220,35 (400,86 лв.) |
£ 168,95 (387,05 лв.) |
€ 212,75 (416,10 лв.) |
| 5 февруари |
$ 219,95 (400,14 лв.) |
£ 168,27 (385,49 лв.) |
€ 211,75 (414,15 лв.) |
| 6 февруари |
$ 218,85 (398,13 лв.) |
£ 168,50 (386,02 лв.) |
€ 211,85 (414,34 лв.) |
| Царевица | |||
| Дата |
Чикаго март 2024 (цена/тон) |
Париж март 2024 (цена/тон) |
|
| 31 януари |
$ 176,48 (321,05 лв.) |
€ 182,50 (356,94 лв.) |
|
| 1 февруари |
$ 176,08 (320,33 лв.) |
€ 181,00 (354,01 лв.) |
|
| 2 февруари |
$ 174,31 (317,11 лв.) |
€ 181,25 (354,49 лв.) |
|
| 5 февруари |
$ 173,85 (316,27 лв.) |
€ 180,25 (352,54 лв.) |
|
| 6 февруари |
$ 172,97 (314,67 лв.) |
€ 180,40 (352,83 лв.) |
|
Източници: Euronext, CME, ICE
Реалният пазар в Агринайзър
Актуалните цени по преговори в платформата| Фуражна пшеница | Царевица | |
| Регион | Цена без ДДС | Цена без ДДС |
| Северозападен | 320 лв./т. | 315 лв./т. |
| Северен централен | 330 лв./т. | 321 лв./т. |
| Североизточен | 336 лв./т. | 328 лв./т. |
| Югоизточен | 334 лв./т. | 322 лв./т. |
| Южен централен | 331 лв./т. | 321 лв./т. |
| Югозападен | 321 лв./т. | 316 лв./т. |
| Зърнена продукция | Цена без ДДС |
| Хлебна пшеница | 341 лв./т. |
| Маслодаен слънчоглед | 765 лв./т. |
Износът у нас през месеца
Началото на февруари започна с износ от страната на близо 200 000 тона продукция. В транзитната зона на пристанище Варна се намира Нидерландски плавателен съд, очакващ товар от 20 000 тона слънчоглед.
20 000 тона слънчогледово олио очакват товарене за Южна Африка. Малко по-голяма е покупката, която направи Ирак – 25 000 тона слънчогледово олио.
Отново на порт Варна изчаква кораб от Китай, товарещ 45 000 тона царевица.
Световният обмен на зърно
На международната сцена, Държавният купувач на зърно в Бангладеш обяви международен търг за закупуване на 50 000 тона хлебна пшеница, с краен срок до 1 февруари.
Ценовите оферти в търга се търсеха при условия CIF, а доставката следва да се изпълни до 40 дни от датата на подписване на договора. Пшеницата може да бъде доставена от всяка точка на света с изключение на Израел и се търси за доставка до две пристанища, Chattogram и Mongla.
Най-ниската предложена оферта беше от 303,19 долара за тон, съобщиха европейски търговци. Смята се, че офертата е подадена от търговска къща Agrocorp. Другите постъпили оферти по търга са от MC Food (307,07 долара/тон), Grainflower (312 долара/тон) и C. Corp (315 долара/тон).
Световни новини
Към 2 февруари, цените на зърното с доставка до пристанище Констанца са: хлебна пшеница – 204 евро/тон, фуражна пшеница – 179 евро/тон, царевица – 178 евро/тон, ечемик – 175 евро/тон, слънчоглед – 429 долара/тон.
Черноморският регион продължава да определя настроенията, както вътре, така и извън ЕС. Въпросът за вноса на селскостопански продукти от Украйна беше повдигнат за пореден път на срещата на ЕС на 1 февруари и лидерите на няколко държави призоваха Европейската комисия да забрани вноса на украински стоки.
Белгийски фермери проведоха протести в Брюксел, като призоваха за ембарго върху доставките от Украйна. Унгарският премиер Виктор Орбан каза, че се е срещнал и разговарял с демонстранти близо до хотела, в който е отседнал по време на срещата. Според него "те са поискали от поляците, словаците и унгарците да блокират украинските доставки на границите" на Европейския съюз.
„Не трябва да допускаме украински селскостопански продукти на европейския пазар. Това е несправедливо. Фермерите от години казват, че положението им става все по-тежко“, коментира премиерът, като припомни, че като дете е живял на село и познава от първа ръка проблемите на хората, занимаващи се със земеделие.
Но според Джоузеф Глаубер, старши научен сътрудник в Международния изследователски институт за хранителна политика, Украйна е едната част от проблема. Той вижда другата част в общата европейска политика, която не се опитва да реши проблемите в сектора, а се ръководи от лобистки и финансови интереси.
„Цените на пшеницата, царевицата и други зърнени храни – с изключение на ориза – са по-ниски, отколкото бяха преди нахлуването на Русия в Украйна, което пък тогава доведе до рекордно високи глобални цени на хранителните стоки през 2022 г.
Сега, потребителите не виждат големи ползи от по-ниските цени на пшеницата и други хранителни стоки, търгувани на световните пазари, тъй като скокът на цените, който се наблюдава в магазините за хранителни стоки, е меко казано разочароващ“, завърши той.
Към най-новите оферти в Агринайзър пазар >>Предоставената информация съдържаща се тук е базирана на източници считани за надеждни. Данните са само за информационни цели и Агринайзър не носи никаква отговорност за действия предприети от трети лица въз основа на тази информация. Всяко възпроизвеждане, повторно публикуване или друго използване на информацията и мненията, изразени в този материал, без изричното писмено разрешение на Агринайзър, е строго забранено.