Седмицата остана неутрална за световните борси. Най-голяма изненада дойде от страна на еврото, което дръпна пред долара с 1,5%, но дори това не успя да повлияе съществено хода на борсите, които успяха да приключат седмицата без загуба на позиции.
Нямаш време да прочетеш целия обзор? Ето най-важното, което трябва да знаеш:
Идват ли промени в сектора? – предстои да бъде публикуван индикативен график за всички плащания към земеделските производители, до края на годината. Председателят на НАЗ изрази своите съмнения, че докато в секторът цари разделение, няма да бъде чут от държавата.
Защо Украйна въвежда лицензи? – по оценки на Централната банка украинските износители на селскостопанска продукция са задържали около 3 милиарда долара от приходите си в чужбина, от началото на войната, увеличавайки натиска върху чуждестранните резерви в страната.
Колко пшеница изнася ЕС? – износът на мека пшеница от Европейския съюз от началото на сезон 2023/24 през юли до 29 октомври достигна 9,61 милиона тона, в сравнение с 12,56 милиона година по-рано, показват последните данни, публикувани от Европейската комисия във вторник.
Йордания се пусна на пазара за пшеница – Държавният купувач на зърно в Йордания също стартира международен търг за закупуване на до 120 000 тона хлебна пшеница, която може да бъде доставена от незадължителен произход, казаха европейски търговци.
В България, предстои да бъде публикуван индикативен график за всички плащания към земеделските производители, до края на годината. Най-голямото плащане, в размер на близо 700 млн. лв., е по интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ от Кампания 2023, което замества досегашната Схемата за единно плащане на площ.
На среща с представители на сектора, Денков увери, че правителството е готово да влезе в експертен разговор по всяка една тема, така че да се изработят най-ефективните решения в дългосрочен план.
В тази връзка, председателят на НАЗ Илия Проданов изрази своите съмнения, че докато в секторът цари разделение, няма да бъде чут от държавата.
В социалните мрежи той написа: „оставихме отворена вратата за диалог с правителството до такава степен, че наистина да решим проблемите в бранша, а не протестът да бъде само едно емоционално действие, което да не постигне резултат“.
„Има много хора, които винаги вадят дивиденти от този тип протестни действия. Това не са земеделските производители и никога не са били. Крайно време е стопаните да имат дивиденти от такъв тип недоволство, а не определени хора, които задкулисно договарят различни неща“, добави Проданов.
Той хвърли яснота и върху тиражираната в медиите информация за предстоящата му оставка. „Това се прави с цел дискредитиране на асоциацията, защото тя е фактор, вижда се и за нея се говори, тя не може да бъде заобиколена по никакъв начин и затова искам да е ясно на всички, че докато членовете на асоциацията и Управителния съвет са зад мен, аз ще стоя твърдо и ще си изпълнявам отговорностите, които съм поел“
В Черноморския регион, по оценки на Централната банка украинските износители на селскостопанска продукция са задържали около 3 милиарда долара от приходите си в чужбина, от началото на войната, увеличавайки натиска върху чуждестранните резерви в страната.
Това е и една от причините правителството да затегне контрола върху доставките на зърнени и маслодайни култури. Правителството ще изисква от износителите на такива стоки или да получат лицензи или да предоставят документи за ДДС от преди инвазията.
Те също така ще трябва да доказват и, че приходите им ще остават в банковата система на страната. Новите разпоредби ще влязат в сила до 10 дни и ще бъдат валидни през 2024 г.
След като Европа направи всичко възможно износът на зърно от Украйна да остане отворен, сега местното правителство предприема мерки за събирането на ДДС, важен икономически ресурс за страната. След обявяването на забраната за плащания в брой на дунавските пристанища беше предприета и нова стъпка, която принуждава операторите да извадят „на светло“ експортните потоци през следващите седмици.
Правителството иска да елиминира фиктивните компании, да „осветли“ печалбите в чуждестранна валута и да осигури по-добра събираемост на дължимите данъци. Тези действия ще бъдат наблюдавани внимателно от съюзниците на Украйна, които отдавна алармират за проблема, свързан с корупцията в страната.
Управителят на Централната банка Андрей Пищни дори стигна още по-далеч, след като каза пред Forbes, че износителите не са внесли валутни приходи от осем милиарда долара.
Той не уточни периода от време, но отправи остра критика, заявявайки че докато някои парични преводи са били забавени, други "безскрупулни предприемачи" изобщо не са върнали приходите си, което се превръща в "изключително важен проблем за държавата, особено в условията на война".
На Стария континент, износът на мека пшеница от Европейския съюз от началото на сезон 2023/24 през юли до 29 октомври достигна 9,61 милиона тона, в сравнение с 12,56 милиона година по-рано, показват последните данни, публикувани от Европейската комисия във вторник.
Износът на ечемик от ЕС възлиза на общо 2,40 милиона тона, срещу 2,67 милиона тона през съответния период на 2022/23 г., докато вносът на царевица в ЕС е 5,63 милиона тона, срещу 9,59 милиона година по-рано.
Бразилия (2,248 млн. тона), Украйна (2,211 млн. тона) и Канада (220 хил. тона) остават най-големите доставчици на царевица в ЕС.
Зад океана, фондовата борса в Буенос Айрес отново намали прогнозите за производство на пшеница в Аржентина до 15,4 млн. тона, спрямо предишната си прогноза от 16,2 млн. тона. Настоящите валежи в страната идват твърде късно, за да предотвратят загубата на потенциал, което е отразено в балансите.
Ситуацията в Южна Америка дава повод за безпокойство, предвид продължаващите лоши метеорологични условия, особено в някои части на Бразилия.
Седмицата в Агринайзър
Седмицата в Агринайзър премина под знака на нови оферти, преговори и сключени сделки, провокирани от необходимостта на средства за новия сезон.
Платформата направи поредната нова крачка в своето развитие, увеличавайки броя на дневните новини. Разделени по теми, като бизнес, пазар, иновации и други, вече можете може да се информирате за всичко най-важно и актуално от света на земеделието и търговията със зърно.
Световните борси
Фючърсни пазари (не физически) към 7 ноември
Всички цени са в съответната държавна валута на тон и приравнени към български лев.
$ 1 = 1,81935 лв
£ 1 = 2,25912 лв
€ 1 = 1,95583 лв
| Пшеница | |||
| Дата |
Чикаго дек 2023 (цена/тон) |
Лондон януари 2024 (цена/тон) |
Париж дек 2023 (цена/тон) |
| 1 ноември |
$ 206,39 (375,50 лв.) |
£ 189,10 (427,20 лв.) |
€ 231,25 (452,29 лв.) |
| 2 ноември |
$ 207,76 (377,99 лв.) |
£ 189,40 (427,88 лв.) |
€ 232,50 (454,73 лв.) |
| 3 ноември |
$ 210,34 (382,68 лв.) |
£ 191,60 (432,85 лв.) |
€ 233,50 (456,69 лв.) |
| 6 ноември |
$ 211,00 (383,88 лв.) |
£ 190,80 (431,04 лв.) |
€ 231,75 (453,26 лв.) |
| 7 ноември |
$ 211,40 (384,61 лв.) |
£ 190,85 (431,15 лв.) |
€ 232,00 (453,75 лв.) |
| Царевица | |||
| Дата |
Чикаго дек 2023 (цена/тон) |
Париж март 2024 (цена/тон) |
|
| 1 ноември |
$ 187,01 (340,24 лв.) |
€ 203,75 (398,50 лв.) |
|
| 2 ноември |
$ 185,04 (336,65 лв.) |
€ 205,25 (401,43 лв.) |
|
| 3 ноември |
$ 187,89 (341,84 лв.) |
€ 207,50 (405,83 лв.) |
|
| 6 ноември |
$ 188,75 (343,40 лв.) |
€ 206,75 (404,37 лв.) |
|
| 7 ноември |
$ 188,50 (342,95 лв.) |
€ 205,90 (402,71 лв.) |
|
Източници: Euronext, CME, ICE
Реалният пазар в Агринайзър
Актуалните цени по преговори в платформата| Фуражна пшеница | Царевица | |
| Регион | Цена без ДДС | Цена без ДДС |
| Северозападен | 369 лв./т. | 328 лв./т. |
| Северен централен | 371 лв./т. | 331 лв./т. |
| Североизточен | 377 лв./т. | 338 лв./т. |
| Югоизточен | 376 лв./т. | 339 лв./т. |
| Южен централен | 372 лв./т. | 335 лв./т. |
| Югозападен | 370 лв./т. | 336 лв./т. |
| Зърнена продукция | Цена без ДДС |
| Хлебна пшеница | 402 лв./т. |
| Маслодаен слънчоглед | 695 лв./т. |
Износът у нас през ноември
Началото на ноември започва добре за износа от страната по вода. В момента, в транзитната зона на пристанищата Варна и Бургас се намират различни плавателни съдове, които се очаква да натоварят сумарно около 650 000 тона продукция.
Без изненада, Индонезия отново е водач в листата на износителите от стрната, с почти 180 000 тона пшеница. Част от доставките включват: Китай - 65 000 тона пшеница, Тайланд – 55 000 тона пшеница, Мароко – 30 000 тона ечемик, Нидерландия – 50 000 тона рапица, Белгия – 45 000 тона рапица, Йордания – 50 000 тона пшеница и Южна Африка – 20 000 тона слънчогледово олио.
Световният обмен на зърно
На международната сцена, Алжирската държавна агенция по зърното OAIC обяви международен търг за закупуване на пшеница, която може да бъде закупена от произволен произход, съобщиха европейски търговци в неделя.
Търгът е обявен за 50 000 тона, но страната често закупува по-големи обеми, от предварително обявените количества. Крайният срок за подаване на ценовите оферти в търга е бил до 7 ноември, като офертите трябва да останат валидни и в сряда, 8 ноември.
Пшеницата се търси за доставка в три периода от основните региони, включително Европа: 16-30 декември 2023 г. и през 2024 г. между 1-15 януари и 16-31 януари. Ако се доставя от Южна Америка или Австралия, пратката трябва да е с един месец по-рано.
Държавният купувач на зърно в Йордания също стартира международен търг за закупуване на до 120 000 тона хлебна пшеница, която може да бъде доставена от незадължителен произход, казаха европейски търговци. Крайният срок за подаване на ценовите оферти в търга е 7 ноември.
Дни по-рано, частно сдружение от Южна Корея закупи приблизително 50 000 тона хлебна пшеница, която ще бъде доставена от Съединените щати, в международен търг, проведен миналия четвъртък, съобщиха европейски търговци в петък.
Черноморски регион
Към 3 ноември, цените на зърното с доставка до пристанище Констанца са: хлебна пшеница – 219 евро/тон, фуражна пшеница – 204 евро/тон, царевица – 188 евро/тон, ечемик – 175 евро/тон, слънчоглед – 379 долара/тон.
Официалните данни сочат, че през румънското пристанище Констанца са изнесени 10,5 милиона тона украинско зърно за първите девет месеца на тази година, съобщиха от пристанищната администрация пред Ройтерс.
За сравнение, през първите осем месеца на тази година са експортирани 9,2 милиона тона украинско зърно, а през 2022 г. Украйна е изнесла 8,6 милиона тона зърно през пристанище Констанца.
Данните не включват обемите, обработени през по-малките румънски пристанища на река Дунав, като Галац, което би довело средното месечно количество до над два милиона тона.
През следващите месеци румънското правителство иска да удвои месечния транзитен капацитет за украинско зърно до четири милиона тона, като за целта редица инфраструктурни инвестиции вече са в ход, информира Ройтерс.
Пристанищните оператори също инвестират в оборудване за увеличаване на скоростта на товарене.
През сезон 2022/23 пристанището на Констанца достави рекордните 24,5 милиона тона зърно. В момента се изграждат три нови плаващи крана, които ще увеличат капацитета на пристанището до 30 милиона тона годишно, което означава, че новият потенциален експорт вероятно ще бъде около 27-28 милиона тона.
Към най-новите оферти в Агринайзър пазар >>
Предоставената информация съдържаща се тук е базирана на източници считани за надеждни. Данните са само за информационни цели и Агринайзър не носи никаква отговорност за действия предприети от трети лица въз основа на тази информация. Всяко възпроизвеждане, повторно публикуване или друго използване на информацията и мненията, изразени в този материал, без изричното писмено разрешение на Агринайзър, е строго забранено.