Седмицата премина под знака на провалената зърнена сделка, която донесе ръст при цените на зърното по международните борси и пазари. Въпреки, че събитието се превърна в новина номер 1, то беше напълно очаквано, тъй като Русия предупреждаваше за това от месеци.
Нямаш време да прочетеш целия обзор? Ето най-важното, което трябва да знаеш:
Докога с ниските цени? – Спекулантите залагат на това, че в момента е период на жътва, както и на хипотезата, че след спирането на украинския износ по море, сухопътния ще залее България и ще държи цените ниски.
Кой мисли за Африка? – „През 2022 г. Русия е изнесла 11,5 милиона тона зърно за Африка, за първите шест месеца на 2023 г нови 10 милиона тона бяха доставени въпреки санкциите“, твърдят руските власти
Полша няма да допусне украинско зърно – „Полша няма да отмени забраната на 15 септември, дори ако ЕС не се съгласи с нейното удължаване“, пък каза премиерът Матеуш Моравецки.
Русия разполага с достатъчно зърно – „Искам да дам уверения, че нашата страна е в състояние да замени украинското зърно както на търговска, така и на безплатна основа, особено след като очакваме новата реколта тази година да е рекордна“, завърши Путин.
В България, въпреки раздвижването при затварянето на Черноморския зърнен коридор, ниските изкупни цени все още тежат върху родния пазар. Спекулантите залагат на това, че в момента е период на жътва, както и на хипотезата, че след спирането на украинския износ по море, сухопътния ще залее България и ще държи цените ниски.
Фактите, обаче вещаят по-различна картина. Износът по море не може да бъде компенсиран в пълният си обем с този по суша. Когато зърното от Украйна изчезне от европейските пазари, търсенето ще се насочи към други дестинации, включително България. Това кара анализаторите да твърдят, че в средносрочен план цените на зърното у нас ще се установят в плавен, но стабилен положителен тренд.
След последните събития, земеделските министри на България, Полша, Румъния, Словакия и Унгария се събраха и обсъдиха бъдещата си стратегия. Те остават единни в позицията си „за защита на конкурентоспособността на земеделските производители в ситуацията на сериозни смущения на пазара на зърно“ и ще настояват пред ЕС забраната за внос на зърно да продължи до края на 2023 г.
Според Кирил Вътев е важно коридорите на солидарността да продължат да действат дългосрочно, за да се осигури транзит на украинските земеделски стоки към страните, в които те са нужни, съобщават от аграрното министерство.
На срещата са били обсъдени възможностите за подобряване на транзита на украински земеделски продукти през коридорите на солидарността. Обект на дискусиите са били също така възможните мерки, които да бъдат предприети, за да се осигурят справедливи правила на конкуренция за фермерите в ЕС и страните кандидатки, включително удължаването на ограничителните мерки за вноса и след 15 септември.
В същото време, Европейският съюз търси възможности да транспортира повече украинско зърно със сухопътен транспорт. По този начин се цели да се компенсира оттеглянето на Русия от подкрепената от ООН черноморска сделка за износ. Това казаха лидери и служители на блока, цитирани от "Ройтерс".
В Черноморския регион, оттеглянето на Русия от Черноморското споразумение предизвика широк отзвук, въпреки, че решението дойде след многократни предупреждения.
Ден след като се оттегли от споразумението, Русия нанесе и удари по две ключови украински пристанища за износ на зърно, с което практически обезсмисли идеята за воден коридор.
"Това означава, че стотици хиляди хора по света ще бъдат лишени от основна храна", каза първият дипломат на ЕС Жозеп Борел пред репортери във вторник в кулоарите на срещата на върха на блока с Латинска Америка и Карибите.
Москва обаче не е склонна да се съгласи с подобно твърдение, като властите се позоваха на официалната статистика.
„За почти една година, общо 32,8 милиона тона доставки са били изнесени от Украйна по сделката, като над 70% от износа е бил в страни с висок и над среден доход, включително в Европейския съюз, докато такива страни като Етиопия, Судан, Сомалия, Йемен и Афганистан са получили по-малко от 3% от доставките, или по-малко от един милион тона“, казват руските власти.
„През 2022 г. Русия е изнесла 11,5 милиона тона зърно за Африка, за първите шест месеца на 2023 г нови 10 милиона тона бяха доставени въпреки санкциите, наложени на нашия износ, които сериозно възпрепятстват доставките на руски хранителни продукти за развиващите се страни, усложнявайки транспортната логистика, застрахователните споразумения и банковите плащания“, заяви Владимир Путин.
На тема Африка, Путин посвети цяла статия „Русия и Африка: обединяване на усилията за мир, прогрес и успешно бъдеще“.
В нея се твърди, че Русия очаква нова рекордна реколта тази година и е готова да замени украинските доставки на зърно, както на търговска, така и на безвъзмездна основа.
Според руския лидер Москва се е ангажирала да улесни изпълнението на зърнената инициатива, която първоначално е имала за цел да гарантира глобалната продоволствена сигурност и да намали заплахата от глад и да помогне на най-бедните страни в Африка, Азия и Латинска Америка.
„Искам да дам уверения, че нашата страна е в състояние да замени украинското зърно както на търговска, така и на безплатна основа, особено след като очакваме новата реколта тази година да е рекордна“, завърши Путин.
На Стария континент, Както вече писахме, пет централноевропейски страни искат забраната на Европейския съюз за внос на украинско зърно да бъде удължена поне до края на годината, казаха министри в сряда, като Полша заплаши да остави границите си затворени, ако Брюксел не се съгласи.
През май ЕС разреши на България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия да забранят вътрешните продажби на украинска пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе, като същевременно разреши транзита на такива товари за износ другаде. Забраната трябва да приключи на 15 септември.
Страните включват някои от най-верните дипломатически поддръжници на Киев във войната му срещу Москва, но казват, че притокът на украинско зърно е навредил на техните земеделски сектори.
Солидарността с Украйна е важна, но националните пазари на зърно трябва да бъдат защитени, каза министърът на земеделието на Словакия след среща на министрите на земеделието от Централна Европа във Варшава. Провалът на сделката, позволяваща черноморския износ от Украйна тази седмица, може да доведе до увеличаване на потоците от зърно и затруднения, опасяват се страните.
Полският министър на земеделието Робърт Телус каза, че петте страни са подписали обща декларация относно удължаването на забраната поне до края на годината, която ще представят в разговори с Европейската комисия. „Но също така в споразумението е нашата съвместна декларация, че сме много отворени за транзит“, каза Телус, добавяйки, че ЕС трябва да обмисли и дългосрочни правни и инфраструктурни решения, тъй като проблемът с украинския износ на храни ще продължи с години.
„Полша няма да отмени забраната на 15 септември, дори ако ЕС не се съгласи с нейното удължаване“, пък каза премиерът Матеуш Моравецки.
Унгарският министър на земеделието Ищван Наги каза, че ако няма такова споразумение, Будапеща ще използва "всички мерки, за да предотврати по-нататъшно страдание на унгарските фермери".
Зад океана, срещата на FED в сряда ще бъде в центъра на вниманието. В допълнение към очакваното повишение от 0,25 пункта на основния лихвен процент, речта на централната банка ще бъде внимателно наблюдавана на фона на намаляващата инфлация в Съединените щати.
Обратно към зърното, прогнозите за много по-сухо и по-топло време за царевичния пояс през последните десет дни на юли повишават цените в Чикаго. Резкият спад на долара през последната седмица също засили инвеститорския интерес и спомогна за повишаване на цените. Цените на пшеницата SRW през седмицата се доближиха до най-високите си нива от месец юни насам.
Седмичните данни за експортните продажби предоставиха известна подкрепа за пазарите на царевица и соя. Продажбите достигнаха 728 400 т при царевица и 887 400 т при соя. Тези цифри бяха в рамките на очакванията. В сравнение с предходната седмица обемите на продажбите на соя са нараснали рязко, докато обемите на царевица са намалели. Обемите на пшеницата, от друга страна бяха в размер на едва 170 700 тона, далеч под очакванията.
Световните борси
Фючърсни пазари (не физически) към 25 юли
Всички цени са в съответната държавна валута на тон и приравнени към български лев.
$ 1 = 1,76352 лв
£ 1 = 2,26345 лв
€ 1 = 1,95583 лв
| Пшеница | |||
| Дата |
Чикаго 'септ 2023 (цена/тон) |
Лондон ноември 202 (цена/тон) |
Париж 'септ 2023 (цена/тон) |
| 19 юли |
$ 267,38 (471,53 лв.) |
£ 212,15 (480,19 лв.) |
€ 252,75 (494,34 лв.) |
| 20 юли |
$ 267,10 (471,04 лв.) |
£ 211,20 (478,04 лв.) |
€ 256,25 (221,75 лв.) |
| 21 юли |
$ 256,26 (451,92 лв.) |
£ 207,00 (468,53 лв.) |
€ 247,50 (484,07 лв.) |
| 24 юли |
$ 258,00 (454,99 лв.) |
£ 210,52 (476,50 лв.) |
€ 260,25 (509,00 лв.) |
| 25 юли |
$ 259,30 (457,28 лв.) |
£ 212,55 (481,10 лв.) |
€ 260,85 (510,18 лв.) |
| Царевица | |||
| Дата |
Чикаго 'септ 2023 (цена/тон) |
Париж авг 2023 (цена/тон) |
|
| 19 юли |
$ 214,76 (378,73 лв.) |
€ 250,50 (489,94 лв.) |
|
| 20 юли |
$ 211,52 (373,02 лв.) |
€ 249,00 (487,00 лв.) |
|
| 21 юли |
$ 207,48 (365,90 лв.) |
€ 243,50 (476,24 лв.) |
|
| 24 юли |
$ 210,45 (371,13 лв.) |
€ 252,50 (493,85 лв.) |
|
| 25 юли |
$ 211,00 (372,10 лв.) |
€ 253,00 (494,82 лв.) |
|
Източници: Euronext, CME, ICE
Реалният пазар в Агринайзър
Актуалните цени по преговори в платформата| Фуражна пшеница | Царевица | |
| Регион | Цена без ДДС | Цена без ДДС |
| Северозападен | 418 лв./т. | 408 лв./т. |
| Северен централен | 419 лв./т. | 411 лв./т. |
| Североизточен | 434 лв./т. | 417 лв./т. |
| Югоизточен | 431 лв./т. | 421 лв./т. |
| Южен централен | 421 лв./т. | 419 лв./т. |
| Югозападен | 420 лв./т. | 409 лв./т. |
| Зърнена продукция | Цена без ДДС |
| Хлебна пшеница | 433 лв./т. |
| Маслодаен слънчоглед | 698 лв./т. |
Износът у нас през юни
Седмица преди края на юли износът от пристанищата на страната достигна близо 1 036 000 тона. Алжир продължава да е лидер с износа на 280 000 тона пшеница, а Испания е на втора позиция с 270 000 тона, сред които 140 000 тона фуражен ечемик, 45 000 тона слънчоглед, 40 000 тона фуражна пшеница и 5 000 тона слънчогледово олио.
Индонези направи покупка на 110 000 тона хлебна пшеница, която се товари в момента от пристанищата във Варна и Бургас.
На същите пристанища се намират и Корейски плавателни съдове, които товарят близо 140 000 тона фуражна пшеница.
Световният обмен на зърно
На международната сцена, алжирската държавна агенция ONAB е закупила неясен обем царевица за фураж, която се очаква да бъде доставена от Аржентина или Бразилия в международен търг за до 240 000 тона, който приключи във вторник, съобщиха европейски търговци в сряда.
Първоначалните оценки определят закупения обем между 40 000 и 80 000 тона. Смята се, че е бил закупен на около 250 долара за тон cif, като се смята, че покупката включва една или две пратки за позиции за доставка на място през юли и август.
Тайванската асоциация на мелничарите обяви международен търг за закупуване на около 108 000 тона хлебна пшеница от клас 1, която ще бъде доставена от Съединените щати, съобщиха европейски търговци. Крайният срок за подаване на ценовите оферти в търга е 27 юли.
Египетският държавен купувач на зърнени храни, General Authority for Supply Commodities (GASC), определи международен търг за закупуване на растителни масла с краен срок за оферти 26 юли. GASC търси неуточнено количество слънчогледово масло и соево масло с доставка между 20 август и 5 септември и/или 6-20 септември.
Държавният купувач на зърно в Бангладеш също обяви международен търг за закупуване на 50 000 тона хлебна пшеница, съобщиха европейски търговци. Крайният срок за подаване на ценовите оферти е 1 август, казаха от там. Последният отчетен търг за пшеница от Бангладеш беше през септември 2022 г.
Черноморски регион
Към 21 юли, цените на зърното с доставка до пристанище Констанца са: хлебна пшеница – 235 евро/тон, фуражна пшеница – 212 евро/тон, царевица – 201 евро/тон, ечемик – 185 евро/тон, слънчоглед – 425 долара/тон.
Румъния посрещна последните събития със смесени чувства. Раздвижването на пазара беше крайно необходимо за оцеляването на местните фермери, но сега очакванията са европейският натиск върху страната (касаещ украински износ по суша) да стане още по-интензивен.
Миналата седмица, Саманта Пауър – ръководител на Американската агенция за международно развитие обяви отпускането на общо 750 милиона долара нова помощ за Украйна.
От тях 500 милиона долара са предназначени за хуманитарна помощ, а 250 милиона долара за подкрепа на земеделските стопани в страната, след като Русия отказа да удължи черноморската сделка за зърно, предаде The New York Times.
Пред журналисти Саманта Пауър обяви, че американската агенция работи заедно с украинското правителство, както и със земеделските производители за намирането и разширяването на алтернативни маршрути за техния селскостопански износ “през пристанища, сухопътни линии, железопътната линия на река Дунав, но също така и в други близки страни”.
Думите на Пауър се оказаха малко прибързани, тъй като Русия атакува ключово за Украйна пристанище по Дунав, намиращо се между границите им с Молдова и Румъния и по този начин сложи край на възможността за износ по реката.
И докато всички търсят алтернативи, Русия обяви, че е готова да се върне към сделката, ако ООН изпълни поетите в договора ангажименти.
"Самият меморандум между Русия и ООН гласи, ще цитирам, че споразумението ще бъде в сила за три години и в случай, че една от страните възнамерява да го прекрати (или Русия, или ООН), тя трябва да даде тримесечно предизвестие. Дадохме предизвестие", подчерта Мария Захарова пред радио "Спутник" в сряда.
"Съответно ООН има още три месеца, за да постигне конкретни резултати. Затова хората не трябва да тичат към микрофоните в секретариата на ООН, а да използват тези три месеца, за да постигнат конкретни резултати. Ако има конкретни резултати, ще се върнем към дискусията на този въпрос", каза още тя.
Към най-новите оферти в Агринайзър пазар >>
Предоставената информация съдържаща се тук е базирана на източници считани за надеждни. Данните са само за информационни цели и Агринайзър не носи никаква отговорност за действия предприети от трети лица въз основа на тази информация. Всяко възпроизвеждане, повторно публикуване или друго използване на информацията и мненията, изразени в този материал, без изричното писмено разрешение на Агринайзър, е строго забранено.