Всеки е чувал за известния сериал „Игра на тронове“ в който личните интереси на основните герои определяха съдбините на човечеството. В следващата статия анализаторите от Агринайзър събират фактите за създалата се ситуация с торовете и правят своята прогноза за бъдещето развитие на цените при този ключов за земеделието компонент.
В последната година станахме свидетели на редица сътресения в глобалната и локална политика, повсеместна инфлация, климатични аномалии и срив в световната търговия. Конкретно в земеделието вече е повече от ясно, че цените на продукцията не могат да компенсират производствените разходи.
Торовете представляват важен елемент от тези разходи. За да разберем на какво се дължи скока в цените и до къде ще стигнат те, разглеждаме официалната информация. Така наречените „популярни факти“, които излизат в медиите дават частично обяснение за моментното състояние на пазара. Но съществуват и други, за които или не се говори или се споменават между другото. Точно те са тези, на които се базира и нашата прогноза за бъдещето.
Нека започнем с очевидните факти: цената на природния газ, който се използва за производството на много торове се увеличава, особено в континентална Европа и Обединеното кралство. Ураганът Ида спря част от производството на торове в САЩ по-рано тази година. А прекъсванията на електрозахранването предизвикаха проблеми в заводите за торове в Китай, което накара страната да започне да лимитира износа на торове, за да защити собствените си доставки.
Газовата криза
Европа беше засегната от газовата криза, която принуди няколко завода за азотни торове да ограничат или спрат производството, включително компании като норвежката Yara International ASA и най-големия производител на химикали в Европа, германската група BASF. SE.
„Природният газ представлява 80% от себестойността на производството на торове, като в момента цените са четири и дори пет пъти по-високи от обичайните“, обясняват представители на групата Fertilizers Europe.
Според тях, всеки дефицит в доставките на торове рискува да ограничи количеството и качеството на селскостопанската продукция в Европейския съюз и света. За момента вече е ясно, че Европейските фермери се притесняват, че няма да имат достатъчно тор през пролетта. Освен това всеки спад в селскостопанското производство неминуемо ще породи и покачване при цените на храните.
Контрол върху износа
Русия заяви в началото на ноември, че ще ограничи износа на азотни торове за срок от шест месеца, считано от декември, тъй като се бори с високата инфлация на храните. Квотата за износ е определена на 5,9 млн. тона за азот и 5,3 млн. тона за азотсъдържащи торове. Припомняме, че най-големите консуматори на руските азотни торове, освен самата Русия са Бразилия и САЩ, които първи ще изпитат негативните последици от това решение.
Китай, най-големият производител на фосфати в света (и потребител на торове), забрани износа поне до юни 2022 г. Турция също забрани експорта на торове. Най-големите купувачи на китайски торове са Индия, Пакистан и страните от Югоизточна Азия.
Индия заяви, че ще даде допълнителна субсидия от 757,79 милиона долара, за да даде възможност на фермерите да купуват фосфатни торове.
Дотук с масовата фактология! От нея става ясно, че скок има навсякъде по света, по-силно изразен на Стария континент и в малко по-малка степен зад океана. Въпросът е, дали в близко бъдеще цените в Европа ще паднат незначително до тези в САЩ или в Америка предстои скок до европейското равнище.
В следващата таблица представяме глобалните продажби на торове през 2020 г, които надхвърлиха 53 милиарда долара. Как ще изглежда картината през 2021 г., преценете сами, като имате предвид, че до момента цените са средно (за света) 2 пъти по-високи.
В свой доклад от ноември тази година, организацията на европейските фермери Copa-Cogeca отчита скока в цените на азотните торове. Според тях, към днешна дата те представляват близо 55% от вложените разходи на земеделските стопани в Европа. Създава се и несигурност по отношение на количествата - какви и докога ще бъдат налични на пазара.
За да отговорим на тези въпроси ще се спрем на по-слабо тиражираните факти. Един от тях касае защитните механизми на европейският пазар. През 2019г. бяха въведени антидъмпингови мита за торовете, внасяни от трети страни на територията на Европейския съюз. Това решение на практика остави евро-фермера без алтернатива, поставяйки го в поредната корпоративна зависимост.
На фона на недостатъчната конкуренция на вътрешния европейски пазар, с поскъпването на газа и морския превоз, беше въпрос на време спекулата по отношение на цени и количества да заиграе.
„Зелената ръка“ ще държи цените в бъдеще
След като в САЩ демократите внесоха законопроект, наречен „такси за внос на замърсители“, последва реакция и от Европа. През юли Европейската комисия стартира своите планове за CBAM (Carbon Border Adjustment Mechanism / мярка за коригиране на въглеродните граници) за справяне с потенциалните „течове“ в търговията на някои промишлени стоки, включително торове. И в двата случая идеята е да се гарантира, че местните производители, които се опитват да преминат към по-чисти производствени методи, няма да бъдат подкопани от по-евтин внос с по-високи емисии. Попадането на торовете в тази категория буди известно недоумение, предвид факта, че азотните торове генерират азотен оксид (N2O), който се оценява на около 6% от глобалните емисии на парникови газове.
Ако идеята е изцяло с „идеална цел“ и цели преследването на амбициозни планове за намаляване на емисиите, независимо дали в промишлеността или селското стопанство, то трябва да се отчете, че този преход може да доведе до по-високи цени, създаване на стимули за внос от страни с по-ниски стандарти и по-ниски цени или за пренасочване на производството към тези страни.
В случай, че зад провеждането на тези политики се крие и известна доза лобизъм, може да предположим, че в бъдеще ще бъдат наложени мерки, противоречащи на пазарната логика.
Предложението на ЕС за CBAM е свързано с новата система за търговия с емисии (ETS). Съгласно тази система компаниите получават квоти за определено ниво на емисии, като разрешените нива на емисии намаляват с течение на времето.
На глобално ниво, реакции по темата вече има. В свое прессъобщение, от Copa-Cogeca настояват, че съществуващите търговски защити са достатъчни и че „ако към това се добави механизъм за корекция на границите за емисиите, цената на торовете ще скочи до небето, допълнително ще се увеличат разходите за селскостопанска продукция в Европа, като същевременно използването на вносни храни ще стане все по-конкурентоспособно и привлекателно“.
Слагайки всички факти на масата, ние в Агринайзър формираме своята гледна точка за бъдещето развитие на торовете, а именно – високите цени днес не са пик, а дългосрочна тенденция, която върви ръка за ръка със зелената политика.
Дали това ще осигури една по-чиста планета, дали ще облагодетелства едни страни спрямо други или ще доведе до глобален недостиг на храна, предстои да разберем. За момента едно е ясно – докато световните политици творят, земеделците все по-трудно успяват да торят.