В периода напрежението по световните борси и пазари се запази, макар и в Европа ситуацията да изглежда по-оптимистична. С крайно увеличение в края на седмицата от 7,50 долара до 207,25 евро/тон, договорът за май 2024 г. отбеляза най-силният дневен ръст при хлебна пшеница на Euronext от юли ’23 насам.
Нямаш време да прочетеш целия обзор? Ето най-важното, което трябва да знаеш:
Отворен прием – конкретно, в зърнопроизводството на подпомагане подлежат стопани с подадено заявление за кампания 2023 за площите, върху които за стопанската 2022 г. – 2023 г. са отглеждали пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица, декларирани по интервенцията „Основно подпомагане по доходите за устойчивост“ (ОПДУ) за сезон 2023.
Спад за производството в Украйна – Министерство на земеделието в Украйна прогнозира спад на площите с царевица за реколтата 2024-25 до 3,86 милиона ха, в сравнение с 4,04 милиона ха миналата година. Площите със слънчоглед също се очаква да намалеят до 5,29 милиона ха от 5,30 милиона ха през 2023-24 г.
Ще има ли мерки срещу вноса? – продължават дискусиите относно вноса на украинско зърно в Европейския съюз за следващата пазарна година и потенциалните механизми за ограничаване. Дебатите се фокусират и върху въвеждането на данъци върху вноса в ЕС27 на зърнени и маслодайни продукти от Русия и Беларус.
Египет с нова покупка – Египетският GASC закупи 110 000 тона пшеница с европейски произход чрез продажби от България (50 000 тона) и Румъния (60 000 тона). Ценовата разлика между избрания произход и руските оферти беше много малка.
В България, Институтът по почвознание има готовност да изготви агроклиматична карта на страната, която да показва пригодността на отделните райони за отглеждане на различни земеделски култури.
От думите на аграрния министър Кирил Вътев става ясно, че фокусът на министерството е към биологичното земеделие.
„Планинските и полупланинските райони са най-благоприятните територии в страната за биоземеделие. В тези райони, чрез биологично земеделие може да се повиши добавената стойност и най-бързо да се навакса изоставането в процентния дял за България“, поясни Вътев.
До 9 април тече срокът, през който земеделските стопани могат да кандидатстват по схемите за държавни помощи „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“.
Конкретно, в зърнопроизводството на подпомагане подлежат стопани с подадено заявление за кампания 2023 за площите, върху които за стопанската 2022 г. – 2023 г. са отглеждали пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица, декларирани по интервенцията „Основно подпомагане по доходите за устойчивост“ (ОПДУ) за сезон 2023.
В Черноморския регион, Министерство на земеделието в Украйна прогнозира спад на площите с царевица за реколтата 2024-25 до 3,86 милиона ха, в сравнение с 4,04 милиона ха миналата година. Площите със слънчоглед също се очаква да намалеят до 5,29 милиона ха от 5,30 милиона ха през 2023-24 г.
От друга страна, посевите с пролетен ечемик се очаква да се увеличат до 943 000 ха в сравнение с 821 900 ха миналата година, а на соя до 2,20 млн. ха в сравнение с 1,78 млн. ха през 2023-24 г.
На Стария континент, подкрепа за цените осигуриха няколко фактора. От една страна, въздействие оказа внезапният спад на курса евро/долар до 1.0802, което е най-ниското ниво от началото на март, а от друга - непотвърдените слухове за блокиране на един от основните износители на зърно в Русия. В допълнение, възобновените атаки срещу украинска инфраструктура правят пазарният контекст все по-несигурен.
Европейската царевица поскъпна с 4,25 евро до 193,50 евро/тон по договора за юни 2024 г. на Euronext, благодарение на възходящата инерция при пшеницата.
В Европейския парламент продължават дискусиите относно вноса на украинско зърно в Европейския съюз за следващата пазарна година и потенциалните механизми за ограничаване. Дебатите се фокусират и върху въвеждането на данъци върху вноса в ЕС27 на зърнени и маслодайни продукти от Русия и Беларус.
Докато текат дискусиите, продължават и протестите. За да успокоят местното недоволство, от Министерство на земеделието и развитието на селските райони в Полша ще внесат искане в Министерския съвет за спиране на транзита на украински продукти, които в момента са обект на ембарго. Става дума за пшеница, царевица, пшенично брашно, рапица и слънчоглед.
„Най-важното нещо днес е развитието на правилата за търговия между Полша и Украйна“, каза заместник-министърът на земеделието на Полша Михал Колоджейчак.
Той обясни, че решението за забрана на транзита ще остане в сила, докато не бъде постигнато споразумение относно търговските правила между Полша и Украйна, които ще гарантират защита на пазара. Спирането на транзита също има за цел да гарантира, че подкрепата, предоставена на фермерите - главно производители на зърно, действително отива при фермерите.
Зад океана, сътресенията при пазара на пшеница около Черно море, с опасения както от руска, така и от украинска страна, осигуряват ясна подкрепа за цените в Чикаго. Въпреки това, в лицето на силното покачване на долара, ръстът на американската пшеница остава задържан.
При царевицата и соята, операторите остават предпазливи преди доклада на USDA този четвъртък (28 март), относно тримесечните запаси в Съединените щати и намеренията за сеитба на американските фермери за тази пролет.
Соята пък продължи низходящата си тенденция и в петък, под натиска на реколтата в Южна Америка.
В Аржентина, фондовата борса в Буенос Айрес изненада, като намали оценката си за производство на царевица с 2,5 милиона тона до 54 милиона тона. Въпреки, че като цяло това ниво остава високо, влошаването на условията за реколтата е нещо, което трябва да се следи.
В Бразилия, валежите в Мато Гросо през март надминаха очакванията и прогнозите са особено добри. На този фон операторите показват известен оптимизъм, но все пак трябва да мине време това да се материализира. Припомняме, че все още има разлика от повече от 10 милиона тона между оценките на USDA и тези на Conab.
Реалният пазар в Агринайзър
Актуалните цени по преговори в платформата (достъпни за потребители с абонамент)
| Фуражна пшеница | Царевица | |
| Регион | Цена без ДДС | Цена без ДДС |
| Северозападен | *** лв./т. | *** лв./т. |
| Северен централен | *** лв./т. | *** лв./т. |
| Североизточен | *** лв./т. | *** лв./т. |
| Югоизточен | *** лв./т. | *** лв./т. |
| Южен централен | *** лв./т. | *** лв./т. |
| Югозападен | *** лв./т. | *** лв./т. |
| Зърнена продукция | Цена без ДДС |
| Хлебна пшеница | *** лв./т. |
| Ечемик | *** лв./т. |
| Маслодаен слънчоглед | *** лв./т. |
ТОВА Е ЧАСТ ОТ ПАЗАРНИЯ ОБЗОР!
ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ Е ДОСТЪПНА ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ С АБОНАМЕНТ ОТ САМО 29 лв НА МЕСЕЦ.
Износът у нас през месеца
Седмица преди края на март, пристанищните власти съобщават за износ от страната в размер на близо 140 000 тона. Алжир оглави първата позиция сред износителите през месеца с покупката на 62 000 тона пшеница.
Мароко остана на второ място с близо 50 000 тона, от които 15 000 тона ечемик и 33 000 тона пшеница. Износът към съседна Румъния за месеца до момента възлиза на 20 000 тона, основно пшеница и царевица.