Очакванията през седмицата бяха свързани с доклада на USDA, но дори той не успя да донесе очакваната промяна по световните зърнени борси. Доминацията на Русия, по-високите нива на петрола, както и набиращият скорост долар също не доведоха до корекции в пазарните тенденции.
Нямаш време да прочетеш целия обзор? Ето най-важното, което трябва да знаеш:
Търпението в сектора се изчерпи – земеделският сектор излезе на мащабни протести. Капката, преляла чашата се оказа решението на парламента да свали забраната върху вноса на украинска продукция в страната.
Нов маршрут на зърнената карта – руско-китайският зърнен коридор ще спомогне за гарантирането на продоволствената сигурност в КНР, допринасяйки за стабилизирането на световния пазар на храни, се казва в редакционна статия на вестник Global Times.
Европейският произход продължава да буксува – износът на пшеница от Европейския съюз през сезон 2023/24, който започна на 1 юли, достигна 5,84 милиона тона до 8 септември, което е спад от 27%
Румъния отлага вносът от Украйна – премиерът заяви, че ще поиска от министрите на земеделието и икономиката съвместна заповед с продължителност 30 дни за удължаване на забраната за внос на украинско зърно "до изясняване на нещата".
В България, земеделският сектор излезе на мащабни протести. Капката, преляла чашата се оказа решението на парламента да свали забраната върху вноса на украинска продукция в страната. За кратко време ситуацията ескалира до абсурдни нива, а премиерът определи земеделците като „терористи“.
Изказванията от различни представители на властта, публични личности и медии показват колко малко се знае по темата. Протеста има 5 основни искания, но в обществото се тиражира единствено точката с отпадането на вноса от Украйна. Участниците в него са от почти всички съсловни организации, но се прави внушението, че „зърнарите“ излизат по пътищата. Опитите да се „демонизират“ 11 големи производителя, изместват фокуса от проблемите на останалата част от протестиращите.
Темата със субсидиите се свежда до ниво „Бентли“, без да се коментира кой, как и срещу какво отпуска тези средства. Аргумента, че забраната е ефективно средство за защита на вътрешните пазари в Полша, Унгария и Словакия се определя като „популизъм“, тъй като там предстоят парламентарни избори.
Конкретното въздействие от решението на парламента едва ли ще промени значително пазарната ситуация на ниво потребител, тъй като по време на действие на забраната, тя се заобикаляше успешно от камиони с молдовска и румънска регистрация по ГКПП-тата в страната, докато родното зърно си стоеше по складовете.
В Черноморския регион, въпросът с т.нар. „зърнен коридор“ остава висящ въпреки усилията на Турция. Темата с вносът на украинска продукция в рамките на отделни страни-членки успя да всее раздор в общността. Данните за размера на руската реколта продължават да „тежат“ върху пазара.
„Няма победител във войната и губещ в мира“, каза турският президент Реджеп Тайип Ердоган на вечеря, организирана от Турско-американския национален ръководен комитет в Ню Йорк.
Ердоган също даде знак, че страната му е готова да бъде домакин на нови преговори между лидерите на Русия и Украйна. Преди посещението на Ердоган в Русия, турският първи дипломат Хакан Фидан обсъди усилията за мир със своите украински и руски колеги в Киев и Москва.
В последните дни се заговори за ново партньорство, което е в състояние да преобърне за пореден път световните пазари и логистичните потоци.
Дискутираният руско-китайски зърнен коридор ще спомогне за гарантирането на продоволствената сигурност в КНР, допринасяйки за стабилизирането на световния пазар на храни, се казва в редакционна статия на вестник Global Times.
„Изграждането на нов сухопътен зърнен коридор е благоприятно за китайската стратегия по отношение на продоволствена сигурност и за стабилизиране на международния пазар на зърно“, се казва в публикацията.
В същото време, украинското зърно, което е повод за раздор в ЕС, се изправя пред нови проблеми. Според компанията SGS, която ежегодно създава карта за качеството на зърнените и маслодайните култури в Украйна, тази година при пшеницата е регистрирано значително намаление на средното съдържание на протеини и суров глутен.
По техни данни, в 80% от 424 проби пшеница, взети от стопанства в 21 региона на Украйна, средното съдържание на протеин е 10,96%, а на суров глутен – 18,5%, докато през миналата година тези показатели са достигнали съответно 11,8% и 21,6%. Това съдържание на протеин стана най-лошото от 2008 г., а на глутен - от 2011 г.
Експертите на APC-Inform оценяват реколтата от пшеница в Украйна на 21,5 милиона тона, което е с 4% повече от цифрата за 2022 г. Въпреки това, като се имат предвид оценките на качеството и съответствието с условията за смилане на брашно (делът на пробите, съответстващи на показателите по договори за доставка), само 10% от пшеницата ще бъде в подходящо състояние.
Това означава, че едва 2,15 милиона тона пшеница от тазгодишната реколта ще бъдат подходящи за производството на висококачествено брашно, което при вътрешно потребление на пшеница на ниво от 3,1 милиона тона ще създаде дефицит в предлагането от 0,95 милиона тона, според graintrade.com.ua.
На Стария континент, износът на пшеница от Европейския съюз през сезон 2023/24, който започна на 1 юли, достигна 5,84 милиона тона до 8 септември, което е спад от 27% спрямо 8,02 милиона тона, изнесена през същия период на предходния сезон, разкриват данните от доклада на Европейската комисия.
Тези данни показват, че Румъния остава най-големият износител на мека пшеница в ЕС от началото на сезон 2023/24 г. с 1,55 милиона тона, доставени до 8 септември, следвана от Франция с 1,21 милиона тона, Полша с 1,16 милиона тона, България с 877 000 тона и Германия с 570 000 тона.
Основните дестинации за износ на пшеница от ЕС са: Мароко, с 1,149 милиона тона или 19,7% от общия износ, спрямо 1,077 милиона тона, или 13,4%, през същия период на миналата година; Нигерия с 546 593 тона, или 9,4% от общия износ, в сравнение с 471 121 тона или 5,9% преди година и Алжир с 464 416 тона, или 8% от общия износ, спад от 1,259 милиона тона или 15,7% преди година.
Що се отнася до вноса на мека пшеница в ЕС, той достигна 1,37 милиона тона към 8 септември, което е със 71% повече в сравнение със същия период на миналата година. Вносът на твърда пшеница регистрира грандиозен ръст от 1349% до 473 500 тона, от само 32 700 тона преди година. Вносът на ечемик достигна 540 800 тона, което е ръст от 37%.
Украйна е най-големият доставчик на мека пшеница и ечемик в ЕС, отговорен за повече от половината доставки в блока досега, докато Турция е най-големият доставчик на твърда пшеница с дял от 44%. До 8 септември ЕС е внесъл от Украйна 813 772 тона мека пшеница, което представлява 59,4% от общия внос на ЕС, при 267 188 тона или дял от 33,2% за същия период на миналата година.
Зад океана, съотношението евро/долар достигна нива около 1,0650, след решението на ЕЦБ да повиши отново лихвените проценти, като прогнозите за инфлацията се повишават и растежът се преразглежда надолу.
Суровият петрол продължи да добавя стойност, надхвърляйки 90 долара/барел на борсата в Ню Йорк, за първи път от ноември 2022 г.
Обратно към зърното, липсата на конкурентоспособност на американските оферти все още е очевидна, а в случая с царевицата ще трябва да се изчака обемите в Южна Америка да свършат, преди тя да възвърне позицията си на експортната сцена.
Световните борси
Фючърсни пазари (не физически) към 19 септември
Всички цени са в съответната държавна валута на тон и приравнени към български лев.
$ 1 = 1,83278 лв
£ 1 = 2,27363 лв
€ 1 = 1,95583 лв
Пшеница | |||
Дата |
Чикаго дек 2023 (цена/тон) |
Лондон ноември 202 (цена/тон) |
Париж дек 2023 (цена/тон) |
13 септември |
$ 219,43 (402,17 лв.) |
£ 187,75 (426,87 лв.) |
€ 238,75 (466,95 лв.) |
14 септември |
$ 218,14 (399,80 лв.) |
£ 190,25 (432,56 лв.) |
€ 241,75 (472,82 лв.) |
15 септември |
$ 222,00 (406,88 лв.) |
£ 191,45 (435,29 лв.) |
€ 243,50 (476,24 лв.) |
18 септември |
$ 223,25 (409,17 лв.) |
£ 192,00 (436,54 лв.) |
€ 238,50 (466,47 лв.) |
19 септември |
$ 224,00 (410,54 лв.) |
£ 192,50 (437,67 лв.) |
€ 238,25 (465,98 лв.) |
Царевица | |||
Дата |
Чикаго дек 2023 (цена/тон) |
Париж ное. 2023 (цена/тон) |
|
13 септември |
$ 189,86 (347,97 лв.) |
€ 211,00 (412,68 лв.) |
|
14 септември |
$ 189,17 (346,71 лв.) |
€ 214,75 (420,01 лв.) |
|
15 септември |
$ 187,50 (343,65 лв.) |
€ 213,25 (417,08 лв.) |
|
18 септември |
$ 187,25 (343,19 лв.) |
€ 210,25 (411,21 лв.) |
|
19 септември |
$ 186,00 (340,90 лв.) |
€ 212,00 (414,64 лв.) |
Източници: Euronext, CME, ICE
Реалният пазар в Агринайзър
Актуалните цени по преговори в платформатаФуражна пшеница | Царевица | |
Регион | Цена без ДДС | Цена без ДДС |
Северозападен | 350 лв./т. | 335 лв./т. |
Северен централен | 352 лв./т. | 335 лв./т. |
Североизточен | 360 лв./т. | 357 лв./т. |
Югоизточен | 355 лв./т. | 351 лв./т. |
Южен централен | 353 лв./т. | 349 лв./т. |
Югозападен | 350 лв./т. | 335 лв./т. |
Зърнена продукция | Цена без ДДС |
Хлебна пшеница | 370 лв./т. |
Маслодаен слънчоглед | 685 лв./т. |
Износът у нас през септември
До средата на септември износа от страната вече е малко над 880 000 тона зърно, предимно пшеница, а основните купувачи са Южна Корея, Тайланд и Индонезия. Към Тунис тръгнаха 55 000 тона хлебна пшеница.
В момента под товар се намира плавателен съд с флага на Индия, товарещ 10 000 тона слънчогледово олио. През река Дунав, към Румъния преминаха малки пратки пшеница, изнесли сумарно 5 000 тона, а към Австрия – 2 000 тона слънчоглед.
Световният обмен на зърно
На международната сцена, Министерството на земеделието, горите и рибарството на Япония (MAFF) закупи общо 118 490 тона хлебна пшеница от Съединените щати, Канада и Австралия в редовен търг, който приключи в четвъртък.
Япония, шестият по големина вносител на пшеница в света, държи здраво вноса на втория си най-важен продукт след ориза, купувайки по-голямата част от зърното за смилане чрез търгове, обикновено публикувани три пъти месечно.
Алжирската държавна агенция по зърното OAIC публикува международен търг за закупуване на хлебна пшеница, като доставката се търси в различни периоди между средата на ноември и края на декември за основния произход на доставките, съобщиха европейски търговци в понеделник.
Агенцията е обявила и търг за изкупуване на ечемик с доставки през ноември и декември, казаха търговците и добавиха, че крайният срок за наддаване и в двата търга е 19 септември.
Черноморски регион
Към 15 септември, цените на зърното с доставка до пристанище Констанца са: хлебна пшеница – 212 евро/тон, фуражна пшеница – 202 евро/тон, царевица – 188 евро/тон, ечемик – 176 евро/тон, слънчоглед – 409 долара/тон.
Румъния ще удължи временно забраната за внос на украинско зърно за 30 дни, каза в понеделник премиерът Марсел Чолаку. Решението ще даде известно време на украинското правителство да излезе с предложения за износ, които ще засегнат румънските фермери възможно най-малко.
Марчел Чолаку заяви, че ще поиска от министрите на земеделието и икономиката съвместна заповед с продължителност 30 дни за удължаване на забраната за внос на украинско зърно "до изясняване на нещата".
Той уточни, че от петък, деня, в който изтече забраната за внос на украинско зърно в петте източноевропейски страни-членки, Румъния не е внасяла пшеница от Украйна.
„Това беше джентълменско споразумение между мен и премиера на Украйна, което двамата спазихме. Няма данни за износ на зърно от Украйна към Румъния“, каза Чолаку, цитиран от News.ro.
Освен това правителството на Румъния изрази своето „съжаление относно факта, че не е намерено европейско решение за разширяване на ограниченията върху вноса на зърно от Украйна, мярка, поискана от държавите-членки, засегнати от това решение“.
Припомняме, че Полша вече реши, въпреки решението на ЕС да изключи украинските селскостопански продукти, включително пшеница, царевица и рапица. „Не сме съгласни с решението на Европейската комисия и в интерес на полските фермери и потребители въвеждаме национални мерки“, каза Пьотр Мюлер, говорител на полското правителство.
Словашкото правителство също забрани самостоятелно вноса на четири стоки - пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе - от Украйна, потвърди премиерът Лудовит Одор в петък вечерта.
Към най-новите оферти в Агринайзър пазар >>
Предоставената информация съдържаща се тук е базирана на източници считани за надеждни. Данните са само за информационни цели и Агринайзър не носи никаква отговорност за действия предприети от трети лица въз основа на тази информация. Всяко възпроизвеждане, повторно публикуване или друго използване на информацията и мненията, изразени в този материал, без изричното писмено разрешение на Агринайзър, е строго забранено.